Зрителна ситема - същност, органи, функции

С помощта на зрителната сетивна система човек е в състояние да възприема формата, цвета, ориентацията, както и движението на предметите в заобикалящия го свят. Адекватен дразнител за зрителната система е светлината. Лъчите, които изхождат от различни

С помощта на зрителната сетивна система човек е в състояние да възприема формата, цвета, ориентацията, както и движението на предметите в заобикалящия го свят. Адекватен дразнител за зрителната система е светлината. Лъчите, които изхождат от различни източници на светлина (слънцето, различни видове лампи и т.н.), осветяват предметите около нас. Отразявайки се от тях, те навлизат в човешкото око - сетивния орган на зрителната система.
Окото има ябълковидна форма. То е изградено от три слоя - външен, среден и вътрешен . Външният слой включва плътната еклера и прозрачната роговица, която се разполага в предния край на очната ябълка. Средният слой е съдовата обвивка на окото. Изграден е от голям брой кръвоносни съдове. В предния му край се намира ирисът - дисковидно образу-вание с отвор в средата. През този отвор, наречен зеница, светлината навлиза във вътрешността на очната ябълка. Широчината й може да се променя с помощта на два мускула, разположени в ириса. При съкращаването на единия мускул зеницата се свива, а при съкращаване на другия се разширява. Промените в широчината на зеницата зависят от количеството на попадащата светлина: при осветяване зеницата се свива, а при затъмняване се разширява. Тези промени имат рефлексен характер и се означават с термина зенична реакция на светлина. В осъществяването на този рефлекс участват фоторецепторите и други нервни елементи на ретината, определени участъци на средния мозък, както и мускулите на ириса. Чрез зеничната реакция на светлина се регулира количеството светлина, което навлиза в окото. Не посредствено зад ириса се намира лещата - прозрачна еластична структура, поместена в собствена капсула. За капсулата на лещата се захваща чрез множество връзки един кръгово разположен мускул, наречен ресничест мускул. Вътрешният слой на окото се нарича ретина. Тя е изградена от нервни клетки. Тук се намират фоторецепторите и други неврони, които превръщат енергията на светлинното дразнене в биоелектрични сигнали. Пространството между ретината и задната повърхност на лещата е изпълнено с желеобразна материя, наречена стъкловидно тяло.
Към окото съществуват редица защитни приспособления: слъзни жлези, клепачи, мигли, които го предпазват от неблагоприятни въздействия (изсушаване, напрашаване и др.). Движението на очите се извършва с помощта на няколко напречнонабразде-ни мускула, които се захващат, от една страна, за костите на орбитата, а от друга - за външната повърхност на очната ябълка.
Зрителен образ. Формира се от оптичния апарат на окото, към който се отнасят роговицата, лещата и стъкловидното тяло. И трите образувания са прозрачни. Светлината преминава и се пречупва последователно през всяко от тях, като накрая се фокусира в равнината на ретината. Полученият образ е обърнат и умален. Участъкът от ретината, където се проектира образът на даден предмет при насочване на погледа към него, се нарича централна ямка.
Оптичният апарат на окото може да променя пречупвателната си способност. Това позволява в различни моменти върху ретината на окото да се получават ясни образи както на близко, така и на далечно разположени предмети. Способността на окото да се нагажда към гледане на близко или към гледане надалече се нарича акомодация. Тя се постига чрез промяна в пречупвателната способност на лещата .
Възникване на рецепторен потенциал. Светлината, фокусирана в равнината на ретината, въздейства върху фоторецепторите. В тях се съдържат специфични зрителни пигменти, като всеки от тях е максимално чувствителен към определена част от видимата светлина. Поглъщането на светлината от зрителния пигмент води до неговото разграждане. При това се минава през цяла серия от междинни съединения, като последните от тях променят йонната проницаемост на мембраната на фоторецептора. Това води до възникване на рецепторен потенциал.
Съществуват два вида фоторецептори - пръчици и колбички . Те са неравномерно разпределени в ретината. В централните части на ретината колбичките са далеч по-многобройни от пръчиците. В посока към периферията й броят на пръчиците нараства. Крайните участъци на ретината съдържат изключително пръчици. Пръчиците и колбичките притежават различни свойства. Пръчиците са изключително чувствителни към слаба светлина. Един-два фотона са достатъчни, за да ги възбудят. ^ Колбичките изискват по-висок интензитет на светлинния стимул. Поради това пръчиците осигуряват нощното зрение и виждането в условията на сумрак, а колбичките - дневното зрение. Колбичките са свързани също така и с цветното зрение.
Способността на човек да възприема света в цялото му многообразие от различни багри се дължи на функциони
рането на колбичките. Поради големия брой гьсторазпо-ложени колбички и техния начин на свързване с останалите неврони на ретината централната ямка осигурява възможност за детайлно възприемане на предметите. Във всички случаи, когато човек трябва да възприеме всички подробности на даден обект, той насочва към него централната ямка на ретината.
Обработка на зрителната информация. Освен фоторецепторите в ретината се намират и други нервни елементи. Те са свързани помежду си със синапси в сложна нервна мрежа. На изхода на тази нервна мрежа се намират ганглийните клетки. Техните дълги аксони образуват зрителния нерв. В нервната мрежа на ретината се извършва първоначалната обработка на зрителната информация: възприемане на формата и цвета на предметите, тяхното движение в пространството и др. Информацията за отделните белези на зрителния образ под формата на нервни импулси се предава по зрителния нерв към централната нервна система. Тя достига междинния мозък, след което се насочва към тилния дял на кората, където се намира първичната зрителна зона. Автор: Александър Ненов